Анета Николова

Из романа на Неда Антонова „Съвършената“ „Ами за свето какво ще кажеш, за свето и за държавите! Ке се прегърнат ли или ке се избиват?“ „Светот още не е пораснал, сине. Он е като дете, що има сили за нещо си, но сам не знае за какво. И все налита на бой: младо добиче, кое го е страх от друго добиче, щото го мисли за по-силно. Докато има люде на свето, ще има и бесове.“ „…А България? Какво ще стане с България?“ „Много работи ке станат. Ако политиците скарат народо и он почне да се мрази, ке дойде глад и мор. Деца и старци ке умират без лек и лекарства. Обич, обич требе на ората! Нема ли я, ке се затрие убавата ни държава!“

глава 3 За тази глава Учителят Дънов казва, че Апостол Павел в нея описва бъдещите времена, които отговарят на сегашната епоха. Той говори за тези времена, като болезнени състояния, които ще настъпят в духовния живот на хората. Всяко болезнено състояние е резултат на вътрешна дисхармония в човека. А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; тоже от такива се отвращай. Защото от тях са ония, които се вмъкват в домовете и подмамват обременените с грехове женища, водени от различни страсти, които всякога се учат, а никога не могат да дойдат в познание на истината. И както Яний и Ямврий се възпротивиха на Моисея, така и те се противят на ...

Развитието на човека се извършва в три велики свята, които Учителят Петър Дънов нарича физически, духовен и умствен / Божествен /. Ние имаме една бледа представа само за физическия свят, а за другите два свята имаме много смътна представа. Човек живее едновременно и в трите свята, но не съзнава това. Защото човек сам по себе си е едно много сложно същество, което общо казано, се състои от дух, душа и тяло. Духът живее в Божествения свят, Душата живее в духовния свят, наричан още душевен, а човешката личност, която се проявява чрез тялото, живее във физическия свят. Ние съзнаваме само личността и затова имаме едно много ограничено понятие за човека.

„И Бог каза: Да бъдат светила на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване на времената, дните и годините; и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така. Бог направи двете големи светила: по-голямото светило за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; направи и звездите. И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята, да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро. И стана вечер, и стана утро, четвърти ден…“ / Библия, Битие, гл.1, стх.14-20 /

“Да бъдеш религиозен, означава да си намерил отговор на въпроса:“Какъв е смисъла на живота.“ Алберт Айнщайн „Да вярваш в Бога, означава да виждаш, че животът има смисъл.“ Л.Витгенщайн